НАТАЛИЯ НИКОЛОВА
РЪКОВОДИТЕЛ

        Завършила съм Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ специалност „Социална педагогика“ - бакалавърска степен, магистратура „Психология“ и едногодишна специализация по Педагогическа психология - „Педагогическо и психологическо консултиране“. Притежавам трета професионално- квалификационна степен по Психология.

            Професионалната си реализация започнах в родния ми град Левски като педагогически съветник в училище, където вече имам 16 години стаж. Покрай служебните ми ангажименти в училището имах непрекъснати контакти с Центъра за обществена подкрепа в града, от една страна по повод работата ми с деца в самото училище и тези които посещават социалната услуга. През 2016 работещите в ЦОП в град Левски търсиха да назначат психолог и поканиха мен да заема тази позиция.

          Съществена е разликата в работата ми в училище и тази в Центъра за обществена подкрепа като психолог. Най-значимата е, че в центъра работя с деца от различни възрасти от 0 до 18 годишна възраст, тъй като наблюдаваме майки още по време на бременността им, те предимно са непълнолетни. В тази връзка, имаме възможност след това да следим развитието и на децата от самото им раждане, като оказваме подкрепа както на тях, така и на родителите им. Центърът също така се посещава и от деца, които са с различни потребности и затруднения, независимо дали по-рано са идвали при нас. В Центъра за обществена подкрепа водещото е Семейството!

                Приех предизвикателството като ръководител на ЦОП град Левски на по-късен етап от време. Екипът ни е съставен от 5 човека, като всеки един от тях изпълнява изключително важна мисия. Разполагаме със социален работник, психолог, педагог, логопед и социален асистент.

              Психологията изцяло ми помага в контактите, а и в работата ми с хора. Считам, че добрите резултати като ръководител ги постигам, когато всички в екипа сме мотивирани да работим на максимум. Колкото и тривиално да звучи – „Нашата професия е кауза“. И ако всеки от нас не усеща със сърцето си тази работа, то няма смисъл да я работи! Радвам се, че в момента екипът е точно такъв – хора, които наистина се отдават и работят за децата и техните семейства.

            Успявам да ги мотивирам с тяхната увереност – те да се чувстват значими и да усещат, че от тях зависи да помогнем на едно дете или на едно семейство. Убедена съм, че всеки един от специалистите в ЦОП град Левски вярва, че тяхната личност е водеща – свободни са да дават предложния, да взимат решения и да знаят, че това което го правят го могат и всъщност това им дава възможност да надграждат. Залагам на доверителната среда в центъра, за да постигам отлични резултати като ръководител.

            Имам син, който е вече голям, пълнолетен и самостоятелен, така че съм изцяло отдадена на работата си.

            В центъра отговарям и за психологическата работа. Провеждам индивидуални и групови консултации с потребителите. Извършвам семейно консултиране и подкрепа. Работя в областта на ранните бракове, повишаване на родителския капацитет, както и с деца преживели насилие. Притежавам умения за работа с деца с проблеми в личностното развитие, както и с деца в риск и с асоциално поведение.

            Първо съм майка, и това което съм направила и правя като майка, всъщност го правя и за децата в работата ми – не съм само психолог, който работи с дадено дете, всички на които съм помогнала или помагам в момента остават в сърцето ми, а това е много хубаво.

            Според мен най-много на българското семейство му липсва времето един за друг, времето прекарано заедно, времето, в което всички участват в създаването на нещо общо вкъщи, навън, пътувания, дори и приготвяне на чисто ежедневните неща, като например - храната вечер. Общуването трябва да бъде доста по-активно и пълноценно в едно семейство, за да могат децата да израстват в една здравословна среда на взаимно уважение и разбиране. Близостта в семейството е важна, защото така  по-лесно може да се справи с всякакъв тип трудности, възникващи в забързаното ни и сложно ежедневие.

            Като човек работещ с деца, смятам че на децата най-много им липсва внимание и любов!

            По повод границите и правилата, родителите трябва да се опитат да създават още от най-ранната детска възраст модел, на който те да подражават. Децата разбират и могат да спазват правилата, ако виждат модела за това, ако имаме разминаване между това какво изискваме и какво правим, детето ще прави това което вижда! Така че там имаме разминаване и именно там всъщност се крие разковничето на поставянето на ясни граници. Малките деца са много сензитивни и могат добре да разбират това което сме подали като изискване и след това става много по-лесно в по-високата възраст - тогава те вече са ги осъзнали, приели са ги и ги правят вече чисто автоматизирано и винаги ще бъде така.

            Живея с работата си, но успявам и да се дистанцирам. Отпускам се като чета и се занимавам с градината и любимите ми цветя. Обичам да пътувам с приятели и обикновено от едното пътуване започваме да правим планове и да се готвим за другото пътуване. В последните години пътувам предимно в България. Родопите ме зареждат и особено магично място са ми „Чудните мостове“.

            Мотото в живота ми, съвпада с мотото на СОНИК СТАРТ и когато го видях за първи път бях силно изненадана – винаги подкрепям останалите с думите „Ти можеш“, защото това е послание, което ако даваме на децата ще успеем да постигнем много. А за мен мотото, което успява да ме поддържа са думите: „Аз мога, вярвам и ще се справя“.

             СОНИК СТАРТ за мен е сбъдната магия!

ВИОЛЕТА ЛАМБЕВА
ПЕДАГОГ
ВИОЛИНА ИВАНОВА
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК
ЛЮБОМИРА ЛЮБЕНОВА
ЛОГОПЕД
СИЛВИЯ МАНДИЧЕВА
СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ