НАСЪРЧАВАНЕ НА ЕЗИКОВОТО И КУЛТУРНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
По повод 21 февруари – Международният ден на майчиния език, служителите и доброволците на ЦОП Левски дискутираха темата за българския език, такъв, какъвто е в живия говор, в народните умотворения, в произведенията на писателите и научните работници (вж. Приложение 1).
По време на срещата присъстващите се обединиха около тълкуването, че езикът на един народ е най-великото негово дело. Всеки език е уникален резултат от историята, политическата история, географските особености на местата на обитаване на един народ. Думата “език” означава средство за общуване, начин за предаване на мисли, чувства, състояния. Родната реч има преимуществото не само да отразява миналото, настоящето и бъдещето на един народ. Тя създава у човека чувство за национална принадлежност. Изучаването на езиците дава възможност да се разбере повече за развитието на народите и образованието на човечеството. Отношението към езика е мерило за уважението към националните ценности. Езикът не е продукт на отделния човек, а принадлежи на цялата нация. Той е връзката между поколенията. Езикът е не само средство на познатата действителност, но и много повече – средство за откриване на непознатото.
Отбелязвайки Международния ден на майчиния език младежите научиха, че да бъдеш човек, означава да имаш корени, които те свързват с миналото, с прадедите и ти позволяват да се самоопределиш като нечий наследник. Знаейки своя род и език, човекът първо опознава себе си, разбира какви са неговите предопределения, с които е дошъл на света. Това е особено важно днес, когато светът се глобализира и културата се уеднаквява.
Екипът на ЦОП Левски и доброволците в края на срещата стигнаха до извода, че ако искаме да се съхраним като нация трябва да пазим своята уникалност, част от която са езикът и родовите ни корени. Тяхното познаване и изучаване ще ни даде и ново самочувствие, защото сме наследници на богата култура и славна история.