На гости в ЦДГ „Слънце“ по повод Международения ден на детската книга
На 6 април екипът на ЦОП Левски имаше удоволствието да вземе участие в седмицата на детската книга в ЦДГ „Слънце“ и да пътешества заедно с малчуганите в чудния свят на приказките. Специалистите пренесоха децата по необикновен начин в приказния свят, чрез анимирани презентации на приказките „Косе Босе“ и „Бременските музиканти“, както и анимационен филм за Малката русалка.
Избора на детски филм бе провокиран от факта, че през 1967 г. по решение на Международния съвет за детската книга (с официален статут на член на УНИЦЕФ и ЮНЕСКО), 2 април е обявен за Международен ден на детската книга. Неслучайно празникът съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, който е създал едни от най-великолепните приказки на всички времена. Няма възрастен, който да не е израснал с приказките му: “Новите дрехи на царя”, “Оловният войник”, “Малката русалка”, “Малката кибритопродавачка”, “Принцесата и граховото зърно”… Две столетия вълшебството на Андерсеновите приказки владее света и възпитава поколения наред. Докато се четат приказките му, над света ще тържествува добротата, красотата и любовта.
Със своето гостуване специалистите имаха за цел да вдъхнат любов на децата към приказните герои и да насочат вниманието на всички върху детската книга и литературата за деца като цяло.
Екипът на ЦОП Левски застава зад тълкуването, че любимата приказка, прочетена с любов, създава уют и пленява детското въображение. Приказките и анимациите не са създадени само за деца. Те са олицетворение на красотата, която живее у всеки от нас. Те са вдъхновение за тези, които могат да мечтаят. Те са поука за тези, които могат да се учат от грешките си и могат да прощават.
Всеки би могъл да открие себе си в герой от приказките. Те са един свят изпълнен с всякакви чудновати създания. Свят, където рибките, цветята, драконите носят душа, могат да говорят, да мислят. Свят, където доброто винаги побеждава.
В крайна сметка, приказките имат щастлив край – “Всички заживели щастливо…” Колко хубаво, нали?
