“ПРИКАЗКА ЗА ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ДУМИЧКАТА ТОЛЕРАНТНОСТ”
На 13 ноември /Световния ден на добротата/ доброволците и екипът на ЦОП Левски написаха своята „Приказка за истинската същност на думичката толерантност“. Младежите с подкрепата на специалистите изработиха множество коледни картички за хора в неравностойно положение. В процеса на работа младите хора с помощта на притча имаха възможност да научат, че доброто е ключът към всяко човешко същество и животът не е толкова черен дори и в най-мрачните и тъжни мигове. Добротата не може да се купи с пари, тя е дар. Носи се в сърцата на хората.
„Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. Той казал на момчето, че в душите ни се борят два вълка. „Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата“.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.“
Децата дискутирайки и изработвайки своите неповторими творения разбраха, че толерантен е този човек, който не мисли само за себе си. Толерантността е отношение към нещата, начин да приемеш различното, като му дадеш свобода да бъде себе си. Толерантността е търпимост, приемане, разбиране, уважение. Тя отваря очите на хората, за да видят, че красивото е точно в различието.
